Село Бяла
За живота на човека, населявал Беленската котловина, Сливенско, от най-стари времена съдим по оставените от него материални останки, достигнали до нас. Това са укрепителни съоръжения, крепости, могили, пътища, имена на върхове, реки,местности,гробищни места. Те дават известна светлина за неговия материален и духовен живот през вековете. Около тях са намерени оръдия на труда- железни брадви, върхове на стрели, монети, глинени изделия: питоси, и водопроводни тръби, които свидетелстват за трайно човешко пребиваване в котловината. Специални проучвания за това не са правени. Българската историческа литература отбелязва ,че най-старото население ,живяло по българските земи , са траките. След тях идват римляни, византийци, славяни и прабългари. Следи от тях намираме в Беленската котловина. Това са руините на средновековния манастир в Бяла от времето на Второто българско царство, построен върху основа от хоросан , който предполагаемо е от римско време , както и останки на две църкви, също в Бяла, разрушени през турското робство, на параклис в Градско, основи на черковен храм в „Черковната равнина” в западните покрайнини на Бяла паланка , където са открити глинени водопроводни тръби и канал за напояване на градини.
Крепости
Най-старите знаци за човека, населявал котловината и околността са останките от крепостни зидове – IV в.пр.н.е.при „Зли дол”/Малкочочовенската/ , на „Райковската пътека” и при „Кръстовата бесилка „ до западните поли на връх Качулка , тази до Хайдушки връх” (1108м) в беленското землище, при „Малката” и „Голямата бесилка” и „Кальта” в поречието на Беленската река, на връх Калето и Ечемичената височина северно от Градско , на връх Острата кула западно от Бяла паланка , при източните поли на връх Чумерна и други малки укрепления, изградени по скалистите зъбери на върховете , ограждащи котловината.
Могили
В котловината те не са тракийски, а вероятно на римляни, славяни и прабългари. Намират се на : „Бърдото”-една, на „Ливадите” в беленското землище-три; по поречието на Орлова река при Въглен, на Полегатия хребет и на Тревистия връх северно от Въглен и при селата Градско, Жълт бряг и при Боров дол,където могилите са четири.
Върхове
Запазили са се старите имена на върховете Чумерна,Девина,Кичеста,Бялата крава,Качулка, Прогледец/Враилец/,Драгайка,Малък /Каменлив/ вран, Голям вран,Соколов връх,Белият връх,Чардакма,Попов връх.
Реки
Маринкина река, Марковска, Колишница, Шумен долска, Бяла река, Еленова река , Давидова река, Права река , Крива река, Голяма река , Малка река и Камчия.
Местности
Надживели византийско и турско робство те са запазили българските си имена до наши дни- „Царево” , „Бялата вода” , „Бялата чешма”, „Белият камък” , „Прешницата” , „Бърдото”, „Зли дол” , „Превала”, „Писан камък”,”Попова поляна” , „Бабина локва” , „Агликина поляна” , „Пещерите” , „Припека”, „Камчия”, „Садента”, „Изворите на Камчия” и др.
Известните личности на Бяла
Това са хора , носители на лични качества , дарби, или са придобили знания писатели,поети, лекари , инженери, певци,музиканти, спортисти и дтуги , прославили родния край и България.
Член на Българската академия на науките акад.Георги Георгиев Джагаров, Георги Петров Иванов-Беленчето , Полковник проф.д.в.н.инж.Митко Русев Стойков, Митко Алексиев Данев, Тенчо Добрев Иванов, Васил Петров Мудев, Илия Желев Киряков,Киро Тенев Добрев, Труфка Петрова Маринова, Стоянка Маринова Петрова.
БЕЛЕНСКО УЧИЛИЩЕ
През 1879г. в Бяла се открива първото основно смесено училище до четвърто отделение/клас/.Записани са първите 22младежи от селото за ученици, от тях 18 са момчетата и четири-момичетата.През следващите години броят им расте и през учебната 1894/1895г. стигат до 51.
Учениците от първо до четвърто отделение се обучавали заедно в една стая. По разказ на баба Руска Добрева Джагарова /1888-1981г./ и дядо Жельо Иванов Желязков /1886-1986г./ от Бяла през първата учебна година заниманията се водят в жилището на Марин Петров Тянков. През следващите две-три години обучението протича в старата порутена сграда в двора на черквата, наричана по думите на дядо Жельо „хамбара”.
След ремонтирането на изоставената обществена сграда с малък двор в центъра на селото , днес собственост на Йордан Стойков Димитров, през 1883г.обучението се извършвало там.В нея заниманията на учениците се подобряват. За учебни часове е осигурена една класна стая , имало е стая за учителя, която служила и за канцелария на кметството. Учебните занятия продължили тук до построяването на новата училищна сграда през 1914г. От разказа на двамата научаваме , че първият учител в Бяла е бил Иван Тънкашана от Сливен.След него се редят семейството Пенка Димитрова Дучева и Стефан Ст. Дучев, двамата от Сливен.
От 1879 до 1931г. училището е основно и смесено , от 1931 до 1937г. е народно основно, от 1937 до 1940г. е начално, от 1940 до 1944г. народно основно училище и понастоящем е ОУ „Хаджи Димитър”.
През учебната 1921-1922г. е открит първи прогимназиален клас , закрит на следващата година заради недостатъчно ученици.За пореден път първи прогимназиален клас е открит през 1940/1944г. функционира пълна прогимназия.
От 8 декември 1938г. учителският съвет предлага имената на трима видни българи за патрон на училището : Добри Немирович , Добри Чинтулов и Хаджи Димитър .От 1939г.за патрон е утвърден легендарният войвода Хаджи Димитър.
След 1955г. броят на учениците от Бяла и съставните села се увеличава.Класните стаи са недостатъчни .Учебните занятия се водят на две смени. Това налага да се построи нова училищна сграда. На 11 февруари 1961г. първата копка е направена и строежът на училището е завършен до 1 септември същата година.На 15 септември учениците започват редовни занятия в новата училищна сграда , която разполага с 13 класни стаи , стая за директора, учителска стая, кабинет по химия и физика, сервизни помещения, гимнастически салон. Учителите са 14, а учениците 370.
Първите местни учители от Бяла са: Тодор Стайков Йорданов, Радка Митева Кушкиева, Кондьо Петров Влайков, Стоянка Добрева, Пенка Георгиева Тенева, Марина Митева Събева, Здравка Митева Маринова, Боянка Петрова Данева, Стоянка Георгиева Кирчева.
Училище „Хаджи Димитър” в Бяла е духовен център за населението от Беленската котловина.
