Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/itgstudi/oubyala.com/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2715

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/itgstudi/oubyala.com/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2719

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/itgstudi/oubyala.com/wp-content/plugins/revslider/includes/output.class.php on line 3615
Патрон | ОУ "Хаджи Димитър", с. Бяла | ОУ "Хаджи Димитър"
Патрон
 
       
 

 

              Хаджи Димитър

 

 

Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е един от най-значимите български войводи. Загива едва 28 годишен след тежко сражение на четата му с османски части. По повод смъртта му Христо Ботев написва едноименната поема.

 

 

 

 

 

 

 

 

 
        

 

 

Хаджи Димитър

                                                 Христо Ботев

 Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

 юнак с дълбока на гърди рана,

 юнак във младост и в сила мъжка.

 

 

 

                                                                                                Хаджи Димитър 

 

 

 

 

 

 

 

 

Биография

 

 

Хаджи Димитър е роден в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим и оттогава Димитър е хаджия.
 
Родната къща на Хаджи Димитър в Сливен
През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.
На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и Стефан Караджа . На 13 юни 1865 година четата преминава Дунава и се отправя към Котленския балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.
 
Знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
 
 
 
През пролетта на 1866 година от Румъния преминава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния.
През пролетта на 1868 година в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 г. четата преминава Дунав с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около селоВишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава „кървава река“ на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира честване на четвъртата битка около 21 юли (9 юли стар стил).
На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченска планина става последното сражение на четата. В тази битка е тежко ранен самият Хаджи Димитър. Изведен е от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, вСърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен. Въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър умрял от раните си около 29 юли/10 август 1868 г. Погребан е на същото място.[1] Дванадесет години по-късно, през м.ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на Църквата“Св.Св.Петър и Павел“ в с. Свежен от Пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски).[2].
Според очевидеца Христо Македонски,[3] Хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа. Според други оцелели в боя обаче, това не е вярно. Известният възрожденски деец д-р Васил Берон е издирвал сведения за Хаджи Димитър. В своите "Археологически и исторически изследвания" (Търново,1886 г.), той описва една своя среща през есента на 1868 г. в Болград (Бесарабия, дн. в Украйна) с един от оцелелите четници, родом от Котел, който разказва, че войводата е бил "зле наранен при Бузлуджа". В различни моменти се е считало, че в Средна гора може би е бил погребан братът на Хаджията – Тодор, който също е участвал в четата.Това обаче също не отговаря на истината, защото Тодор Асенов загива в битката приДебел дял, Габровско.